БарселонаГейт – документи и нови действия на БОЕЦ!

Подкрепете БОЕЦ в справедливите ни битки – <<< PAYPAL >>> link click

Документи и действия на БОЕЦ по темата за „Къщата в Барселона“ и разследването срещу Борисов за пране на пари.

БОЕЦ публикуваме два документа, от които става ясно, че през 2015 г. капиталът на фирма Ema Bgs SL. е вдигнат с 1 750 000 евро. Това става на два пъти, като първият път капиталът е увеличен с 1 000 000 евро и след това с още 750 000 евро. И двата пъти Георги Станков Йовчев (баща на Борислава Йовчева, свързана с премиера Бойко Борисов) е внесъл половината от тези суми, като физическо лице, а другата половина са внесени от кипърската офшорка Palms Enterprises, чийто пълномощник е близкият до управляващата в България партия ГЕРБ бизнесмен Йордан Христов, който е в общи дружества със Силвия Николова.

Palms Enterprises e съсобственик с община Приморско в дружеството „Спортни имоти Приморско“ АД. В управлението на същото дружество от 2008 до 2011 г. е влизал близкият до Бойко Борисов (тогава премиер на България) бизнесмен Иван Саздов. Георги Йовчев към 2015 г. е и управител на Ema Bgs SL, а фирмата е собственик на луксозния бутик на марката Ermano Scervino в Барселона Той е част от активи за 5 милиона евро, за които испанската прокуратура и каталунската антикорупционна полиция водят разследване за пране на пари, свързано с бившия премиер Бойко Борисов. Cлeд кaтo кaтaлунcкия вecтник Еl Pеriоdiсо публикувa инфoрмaция зa рaзcлeдвaнeтo, мaгaзинът внeзaпнo бeшe зaтвoрeн и рaбoтници изнecoхa cтoкaтa, както стана ясно от видео публикувано от сайта Биволъ, които разкриха и че русенският СИК-аджия Илиян Пенев е наследил бизнеса на фирма Ema Bgs SL, като съпругата му, Миглена Николова е управител на магазина и от нейния инстаграм профил става ясно, че е свързана с Цеци Красимирова, близка на убитият в Амстердам Косьо Самоковеца.

Публикуваме двата документа, от които става ясно, че през 2015 г. Георги Йовчев е внесъл, като физическо лице, общо 1 750 000 лева в капитала на Ema Bgs SL:

Георги Станков Йовчев е бивш водопроводчик от Сандански и от публичните регистри и данни става ясно, че няма бизнес, продажба на имоти или други официални доходи, с които може да оправдае и обясни произхода на  внесените от него 1 750 000 лева в брой. 

В тази връзка БОЕЦ внесохме сигнал в НАП с вх. № М-92-00-241/27.2.2020 г. и  Галя Димитрова и Владислав Горанов изпраха тъста на Бойко Борисов.

На 28.05.2021 г. след падането на режима на Борисов, БОЕЦ отново сезирахме НАП и вече девети месец чакаме резултати. По официална информация, която изисквахме и получихме през февруари 2022г., от НАП са образувани ревизии на осем лица, визирани в нашият сигнал. Време е за резултати! 

Битката продължава!

#БОЕЦ

Ако считате, че сме полезни подкрепете ни и финансово в общата ни битка за справедливост!

БОЕЦ финансираме цялата си дейност сами, а делата срещу криминализираните институции и мафията, превзела държавата ни, тепърва започват. Поемаме рисковете, плащаме цената за действията си срещу корумпираните ни управници, борим се за свободата си, будим заспалите и събираме непримиримите. За нашите съмишленици и за всеки, който е съпричастен с битките ни и би искал да ни подкрепи и финансово публикуваме банковата сметка на Сдружението. Благодарим за подкрепата, това е обща битка на гражданите срещу мафията!

ГД „БОЕЦ”

ЕИК 176949776

Адрес: гр. Видин, к-с ”Панония” бл.4, ап.157

Тел. 0899-591399

e-mail: boecngo@gmail.com

www.boec-bg.com

Банкова сметка:

IBAN: BG39STSA93000024804131

BIC: STSABGSF

Банка ДСК

 <<< PAYPAL >>> link click

#БОЕЦсрещуМАФИЯТA

 

БОЕЦ внесе иницииращ документ в Съвета за сигурност на ООН за стартиране на съдебна процедура в международния наказателен Трибунал в Хага срещу Владимир Путин за военни престъпления, геноцид, въоръжена агресия, нарушаване на човешките права и причиняване на смърт на стотици цивилни граждани (документи)

Подкрепете БОЕЦ в справедливите ни битки – <<< PAYPAL >>> link click

Днес БОЕЦ внесохме до Съвета за сигурност на ООН, секретариата на ООН и Генералния секретар иницииращ документ за стартиране на съдебно преследване срещу Владимир Путин в международния наказателен Трибунал в Хага. (Международен наказателен съд в Хага – МНС) Съдът има право да упражнява юридикдикцията си спрямо лица във връзка с много тежки престъпления – геноцидпрестъпления срещу човечествотовоенни престъпления и престъпления на „агресия“. Това е различна институция от Международния съд в Хага към ООН.

Документът на БОЕЦ е депозиран и пред прокурор Karim Khan от МНС,  който наблюдава казуса с Русия и Украйна.

Повода за нашата инициатива е войната на Русия срещу Украйна, започнала по заповед на Путин. Ужасяващо престъпление, което вече отне стотици животи на цивилни граждани и хиляди военнослужещи от двете страни. Считаме, че действията на Путин обосновано могат да бъдат определени, като военни престъпления и геноцид. Трибунала в Хага е създаден на 1 юли 2002 г. (денят, в който Римският статут влиза в сила). Съвета за сигурност към ООН е оправомощен орган, който може да започне процедура по образуване на наказателно преследване и повдигане на обвинения срещу лице уличено в извършване на престъпления от компетенциите на МНС.

Публикуваме пълният текст на документа на български и английски:

„До: СЪВЕТ ЗА СИГУРНОСТ КЪМ ООН

СЕКРЕТАРИАТ НА ООН

ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР НА ООН

МЕЖДУНАРОДЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД – ХАГА – ПРОКУРАТУРА

ПРИЗИВ

за спешни действия

от

Гражданско движение „БОЕЦ – БЪЛГАРИЯ ОБЕДИНЕНА С ЕДНА ЦЕЛ“

ЕИК: 176949776, Адрес: гр. Видин, к-с „Панония“, блок 4, вход „З“, ап. 157

представлявано от Георги Борисов Георгиев –Председател на УС

E-mail:boecngo@gmail.com

срещу

Владимир Владимирович Путин

президент на Руската федерация

относно

извършени военни престъпления, военна агресия, геноцид, погазване на Конвенцията за защита правата на човека и човешките свободи, и нарушаване на международното право и договори – Минските споразумения.

С настоящия Призив сезираме Съвета за сигурност на ООН, Секретариата на ООН, Генералния секретар на ООН и Прокуратурата към Международния наказателен съд в Хага за тези престъпления на Владимир Путин, извършени по негова заповед при въоръженото нападение над суверенната държава Украйна и започналата там война на 24 февруари 2022 г.

“БОЕЦ” е най-активната българска неправителствена организация с дейност в обществена полза, като част от целите, записани в нашия Устав, са в защита на гражданските и човешките права. Това ни дава правно основание да сезираме ООН и Международния наказателен съд в Хага с настоящия Призив за спешни действия. Значим е фактът, че в Украйна живеят над 250 000 граждани с български произход, като част от тях са и български граждани.

На 24 февруари 2022 г., след продължило седмици наред дипломатическо напрежение, Владимир Путин – като президент на Руската федерация – издаде заповед на руските въоръжени сили да започнат война на територията на суверенната държава Украйна, в нарушение на всички международни правни норми и Минските споразумения. Още в първите 24 часа от началото на войната различни международни и украински източници съобщиха за 137 жертви, между тях и цивилни граждани. През следващите дни – под ръководството на Путин – руските въоръжени сили нападнаха с ракети, танкове, самолети, хеликоптери и автономно оръжие множество украински градове, военни и цивилни обекти. Жертвите сред цивилните граждани не може да бъдат определени като точна бройка, но според различни международни източници са стотици.

През цялото време – както преди руската инвазия, така и след започването на войната – украинският Президент Володимир Зеленский, както и Европейският съюз, НАТО и множество държавни ръководители и организации, призоваваха Путин да не предприема въоръжена атака, а след началото на военната инвазия – да прекрати военните действия и да изтегли руските въоръжени сили от територията на Украйна. Към него бяха отправени множество предложения за дипломатически разговори с цел решаване на конфликта, на които Путин отказа.

В резултат на започнатата от Путин война на територията на Украйна, освен преките човешки жертви на бомбардировките и военните сражения и действия на руските въоръжени сили, бе предизвикана масова бежанска вълна и хуманитарна криза, която обхваща стотици хиляди украински и други граждани. Унищожен е нормалният живот на милиони украинци. Дори и в настоящия момент продължават да загиват хора, съсипват се безброй човешки съдби, разрушават се домове, инфраструктура, бизнеси, природа, околна среда.

Тези и други обстоятелства ни дават основание да считаме, че Владимир Путин носи лична, персонална, отговорност за започната война, за извършените военни престъпления, за убийството на мирни граждани, геноцид, нарушаване на Минските споразумения и международните правни норми, за предизвикване на бежанска вълна и хуманитарна криза и за нарушаване на човешките и граждански права.

“БОЕЦ” сезираме ООН, изискваме и призоваваме от Съвета за сигурност, Секретариата на ООН, Генералния секретар на ООН и Международния наказателен съд в Хага да предприемат незабавно необходимите спешни действия, които са от техните правомощия, за започване на съдебен процес Трибунал срещу Владимир Владимирович Путин – президент на Русия. В резултат на военните действия на територията на цяла Украйна, институциите там, включително и съдебната система, не са в състояние да функционират нормално и да проведат ефикасно разследване и наказателно преследване. Това дава основание на Съвета за сигурност на ООН, като оправомощен орган, за постанови съдебно преследване срещу Владимир Путин за извършените престъпления, под юрисдикцията на Международния наказателен съд в Хага.

Съгласно нарочната Декларация от Украйна, подадена на 8 септември 2015 г., с която Украйна приема юрисдикцията на Международния наказателен съд в Хага (ICC), Прокурорската служба към този Съд може да упражнява своята юрисдикция и да разследва всякакви актове на геноцид, престъпления срещу човечеството или военни престъпления, извършени на територията на Украйна от 20 февруари 2014 г. нататък. По този начин фактът, че Украйна и Руската федерация не са държави по Римския статут, не се явява юридициална пречка за повдигане на обвинения по гореупоменатите престъпления, извършвани на територията на Украйна.

Персоналната отговорност за извършени престъпления е правен принцип, който стои в основата на съвременните демократични общества. Ние от Гражданско движение “БОЕЦ” считаме, че международната реакция и съдебно преследване на лица, които използват своята политическа власт за извършване на геноцид, военни и други престъпления срещу Човечеството и гражданските права, е задължителен отговор в защита на справедливостта, демокрацията и мира.

“БОЕЦ” изразяваме готовност да предоставим и допълнителна информация за извършените от Владимир Путин престъпления на територията на Украйна.

Очакваме отговор от адресираните по-горе институции за предприетите от тях действия за започване на наказателно преследване срещу Владимир Владимирович Путин в Международния наказателен съд в Хага.

Гражданско сдружение “БОЕЦ” изразяваме своята подкрепа за украинския народ и държава.

С уважение:

Георги Борисов Георгиев

Председател на Управителния съвет

на Гражданско движение “БОЕЦ – България Обединена с Една Цел”
28 февруари 2022 г
гр. Видин
РБългария“.

„To: United Nations Security Council

United Nations Secretariat

Secretary-General of the United Nations

            International Criminal Court – Hague – Prosecutors’ Office

CALL TO URGENT ACTION

By:

Civil Movement “BOEC – BULGARIA UNITED WITH AN AIM”

UIC Entity Number: 176949776

Address: Bulgaria, Vidin, Panonia Complex, Block 4, Entr.“Z”, Apt. 157

Represented by Georgi Borisov Georgiev – Chairperson of the Management Board

E-mail: boecngo@gmail.com

Against:

Vladimir Vladimirovich Putin

president of the Russian Federation

Regarding:

war crimes, military aggression, genocide, violation of The European Convention on Human Rights, breaking international laws and agreements – the Minsk Agreements

In this present CALL TO URGENT ACTION we address and appeal the United Nations’ Security Council, the United Nations Secretariat, the Secretary-General of the United Nations and the International Criminal Court – Hague – Prosecutors’ Office, regarding the abovementioned crimes by Vladimir Vladimirovich Putin, ordered and executed under his command for military armed attack over the sovereign state of Ukraine –a war which commenced on 24 February 2022.

CM ‘’BOEC’’ (abbreviated from “BOEC – BULGARIA UNITED WITH AN AIM”) is the most active and efficient Bulgarian non-government organisation (NGO) acting pro-bono for the public good. One of the foundation purposes laid down in our Constitution is protection of civil and human rights. This legally enables us to address The United Nations and the International Criminal Court – Hague – Prosecutors’ Office with this current CALL TO URGENT ACTION appeal letter. A significant consideration is the fact that there are over 250,000 citizens of Bulgarian descent living in Ukraine – some of them Bulgarian nationals.

On 24 February 2022, after prolonged diplomatic ordeal and pressure, Vladimir Putin – as president of the Russian Federation – declared war to Ukraine issuing command to Russian armed forces to perform brutal territorial invasion in the sovereign country of Ukraine, in violation of all international legal terms and the Minsk Agreements. As early as in the first 24 hours since the beginning of the war, a number of international and Ukrainian sources reported 137 casualties, among them – civil citizens. Subsequently, under Putin’s command, Russian armed forces attacked numerous Ukrainian cities, towns, villages, military and civil areas and objects, using missiles, tanks, air fleet and autonomous weapons. The casualties among civil population can not be stated with an accurate number, however according to different international sources there were hundreds of people who have lost their lives.

There have been persistent calls before (as well as after) the Russian military invasion, by the Ukrainian president Volodymyr Zelenskyy, by the European Union, by NATO and a number of leaders of states and organisations, calling on Putin to not undertake military attacks. After the attack was launched, Putin had been called to cease military actions and to withdraw Russian armed forces out of Ukrainian territory. Proposals and suggestions for diplomatic negotiations on conflict resolution and settlement had been offered to Vladimir Putin, however he refused all realistic opportunities for effective diplomatic discussions.

As a result of the war initiated by Putin on the territory of Ukraine – in addition to human casualties caused by bombardments and assault, military combats and actions by Russian armed forces – a huge wave of refugees and a humanitarian crisis have also started, affecting hundreds of thousands of Ukrainians and other citizens. Human lives are lost; homes, buildings and infrastructure are being destroyed, as well as businesses, natural resources, environment, etc.

These circumstances and events let us to consider and conclude on Vladimir Putin as the individual carrying personal responsibility for the war, committed war crimes, killing peaceful citizens, genocide, violation of the Minsk Agreements and international laws, inflicting a wave of refugees, causing a broad humanitarian crisis, and violating human and civil rights.

We from CM ‘BOEC’ call and address the United Nations and demand that the United Nations Security Council, the United Nations Secretariat, the Secretary-General of the United Nations and the International Criminal Court – Hague – the Prosecutors’ Office take immediate and appropriate actions, urgently, to initiate a legal proceeding case against Vladimir Vladimirovich Putin – president of the Russian Federation. As a result of the military invasion on Ukrainian lands – the state institutions across the whole country, including the judicial system, are unable to function effectively and deliver efficient investigation, prosecution and justice. The United Nations Security Council has the legal grounds as an authorised body to refer the situation to the International Criminal Court – Prosecutor’s Office and demand or initiate legal prosecution against Vladimir Putin for committed crimes, under the jurisdiction of the International Criminal Court in The Hague.

We are also aware that pursuant to the Declaration lodged on 8 September 2015, with Ukraine accepting jurisdiction of the International Criminal Court, the Prosecutor’s Office may exercise its jurisdiction over and investigate any act of genocide, crimes against humanity or war crimes committed within the territory of Ukraine since 20 February 2014 onwards.

Taking personal responsibility for committing of crimes is a founding legal principle which is at the roots of contemporary democratic societies. We from CM ‘BOEC’ believe that strong international vector of reactions and legal prosecution of individuals who abuse their political authority for committing war crimes and other serious crimes against humanity and civil rights is an obligatory response in defence of justice, democracy and peace.

We are available and ready to furnish additional information should there is a necessity. We urge the United Nations Security Council and the abovementioned institutions to respond to our appeal as soon as possible and to take all actions and proceedings to immediately initiate legal prosecution against Vladimir Putin at the International Criminal Court in The Hague.

We from CM “BOEC” express our support and care for the Ukrainian people and state.

Georgi Borisov Georgiev

Chairperson of the Management Board

of CM “BOEC – BULGARIA UNITED WITH AN AIM”

28 February 2022

City of Vidin

Republic of Bulgaria“.

Очакваме отговора, реакцията и действията на международните институции. 

Битката продължава!

#БОЕЦ

Ако считате, че сме полезни подкрепете ни и финансово в общата ни битка за справедливост!

БОЕЦ финансираме цялата си дейност сами, а делата срещу криминализираните институции и мафията, превзела държавата ни, тепърва започват. Поемаме рисковете, плащаме цената за действията си срещу корумпираните ни управници, борим се за свободата си, будим заспалите и събираме непримиримите. За нашите съмишленици и за всеки, който е съпричастен с битките ни и би искал да ни подкрепи и финансово публикуваме банковата сметка на Сдружението. Благодарим за подкрепата, това е обща битка на гражданите срещу мафията!

ГД „БОЕЦ”

ЕИК 176949776

Адрес: гр. Видин, к-с ”Панония” бл.4, ап.157

Тел. 0899-591399

e-mail: boecngo@gmail.com

www.boec-bg.com

Банкова сметка:

IBAN: BG39STSA93000024804131

BIC: STSABGSF

Банка ДСК

 <<< PAYPAL >>> link click

#БОЕЦсрещуМАФИЯТA

БОЕЦ поиска отстраняване на членове на ВСС заради нарушаване на Конституцията и ЗСВ!

Подкрепете БОЕЦ в справедливите ни битки – <<< PAYPAL >>> link click

БОЕЦ внесе сигнал срещу членовете на ВСС, които на 22.07.2021 г. отхвърлиха искането за отстраняване от поста на главния прокурор Иван Гешев. След произнасянето на КС, считаме за доказано, че този членове са нарушили чл. 130в т.3 и чл.45 от КРБ. И разпоредбите на ЗСВ.

В сигнала на БОЕЦ е посочено: „Изразяваме своето убеждение, че Решението на Пленума на Висшия съдебен съвет от 22. 07.2021 г. по т.1 от дневния ред (протокол №14 от 22.0.2021г.) е незаконосъобразно и членовете на ВСС, гласували „ЗА”, са нарушили чл. 130в т.3 и чл.45 от КРБ. И разпоредбите на ЗСВ.  Гласуването е явно и самоличността на тези членове на Пленума на ВСС е известна. Без значение какви са причините за техните действия да нарушат КРБ и разпоредбите на ЗСВ (некомпетентност, умисъл, зависимости, користни цели и тн.), БОЕЦ считаме, че с тези свои действия са уронили тежко авторитета на съдебната власт и институцията, която представляват, а според нас действията им могат да се квалифицират и като престъпление от общ характер. Считаме, че е недопустимо тези членове на Пленума на ВСС да продължават да заемат своите постове“.

Изискваме от Парламента, Пленума на ВСС и Министерството на правосъдието да предприемат всички предвидени от КРБ и ЗСВ действия и процедури за отстраняване от техните постове срещу всеки един от членовете на Пленума на ВСС, които са гласували „ЗА” Решението на Пленума на Висшия съдебен съвет от 22.07.2021 г. по т.1 от дневния ред (протокол №14 от 22.07.2021г.) и така са нарушили чл. 130в т.3 и чл.45 от КРБ. И разпоредбите на ЗСВ.

Изискваме  да бъдем уведомени за предприетите от институциите действия, на посочената електронна поща и адрес на Сдружение БОЕЦ. Изразяваме готовност да предоставим и допълнителни данни.

Прилагаме пълният текст на сигнала:

ДО: ПАРЛАМЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ПЛЕНУМ НА ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО

С И Г Н А Л

От: Сдружение Гражданско движение „БОЕЦ – БЪЛГАРИЯ ОБЕДИНЕНА С ЕДНА ЦЕЛ“,

ЕИК 176949776, Адрес: гр. Видин, к-с „Панония“ блок 4 вход „З“ ап. 157,

Представлявано от Георги Борисов Георгиев,  председател на УС e-mail : gdboec@abv.bg

ОТНОСНО

Нарушаване на Конституцията на Република България – чл. 130в т.3 и чл.45 от КРБ. И разпоредбите на ЗСВ

На 22.07.2 1г. БОЕЦ организирахме протест пред ВСС по време на разглеждането на предложението на министър Стоилов за отстраняването на Гешев. Станахме свидетели на един от най-срамните моменти в съдебната ни история. Чугуненото мнозинство на мафията изпълни задачата си, защити Гешев и публично потъпка закона. Поредното доказателство, че този състав на ВСС трябва да си ходи заедно с Гешев. Безпринципните „дебати“ нямаха нищо общо с правото, а единствено целяха да отхвърлят демонстративно предложението на Стоилов и да не се допусне разглеждане по същество. Доводите на Атанаска Дишева и Лозан Панов в подкрепа на позицията за допустимост на предложението останаха нечути от мнозинството на статуквото. Статута на Гешев, като недосегаем остана непроменен. Мафията защити своята инвестиция. На 02.08.2021 г. внесохме Жалба до ВАС, подготвена от юридическия екип на БОЕЦ, и представена от боеца адвокат Пламен Кирилов срещу решението на ВСС да остави без разглеждане предложението на Янаки Стоилов за отстраняването на Гешев, като недопустимо. По нашата жалба е образувано адм. дело с № 9025/21 по което съда изисква от ВСС протокола и решението от 22.07.21г. за комплектоване на преписката. Жалба бе внесена и от Янаки Стоилов, в качеството му на министър на правосъдието и съда обедини двете дела. Очакваме произнасянето на ВАС.

Според нас мнозинството членове на ВСС, които гласуваха „ЗА” решението на Пленума на Висшия съдебен съвет от 22.07.2021 г. по т.1 от дневния ред (протокол №14 от 22.0.2021г.),  да не се разгледа по същество искането на министър Стоилов за предсрочно освобождаване от поста на главния прокурор Иван Гешев, са нарушили Конституцията чл. 130в т.3 и чл.45 от КРБ и разпоредбите на ЗСВ. Доказателство за това е Решение №1 на КС на РБ от 08.02.2022 г. по конституционно дело №17 от 2021 г.

Една част от незаконосъобразните аргументите на членове на ВСС, които гласуваха „ЗА” бяха, че министърът не е оправомощено от закона лице и процедура по предсрочно прекратяване мандата на главния прокурор по чл. 175, ал.5 от ЗСВ въобще не съществува. Други аргументи (на Вероника Имова, напр.) бяха, че всъщност се касае за процедура по дисциплинарно производство и били изтекли преклузивните срокове за отпочване на такова производство, макар в искането да се съдържаха данни за множество нарушения, извършени в по различно време, поради което се настояваше искането да бъде отхвърлено. Така или иначе, след близо седемчасови дебати се предложи на гласуване проект на предложение за решение за отхвърляне на искането на министъра като недопустимо и с решение с гласове 12 „за“ и 8 „против“, предложението се прие, с което искането на министъра бе отклонено като недопустимо. Порокът е дотолкова съществен, че макар и да има произнасяне, липсва волеизявление на органа. Не е без значение дали искането е отхвърлено заради приета нелегитимност на органа да внесе подобно искане (липса на законова компетентност на министъра), или поради изтичане на процесуални срокове, което, на практика, означава, че на главния прокурор не би могла да се търси отговорност за извършеното от него в описаните в искането деяния и занапред, ако се приеме, че ВСС се е произнесъл в тази посока.

На практика, от всички дебати не стана ясно на какво основание се приема искането на министъра за недопустимо. Мотивите към решението – изказванията на всички членове на ВСС са противоречиви, неясни, объркани до степен на невъзможност да се разбере какви в действителност са те. Различните виждания за недопустимостта на внесеното искане са взаимно изключващи се.

Решението на Пленума на Висшия съдебен съвет от 22.07.2021 г. по т.1 от дневния ред (протокол №14 от 22.0.2021 г.) е  незаконосъобразно и членовете на ВСС гласували „ЗА” са нарушили  чл. 130в т.3 и чл.45 от КРБ. И разпоредбите на ЗСВ. След като чл.173, ал.3 от ЗСВ е предвидил правомощие министърът на правосъдието да предлага по силата на препращащата разпоредба на чл. 175, ал.5 от ЗСВ, той има правото и да предлага неговото предсрочно освобождаване. Законодателната уредба е ясна и не се нуждае от тълкуване. Тук не се касае за дисциплинарна отговорност на „един от тримата големи“, каквато бе предвидена за пръв път с измененията в ЗСВ от 2016 г., а за особена процедура за тяхното предсрочно освобождаване по вече посочената разпоредба на чл.175, ал.5 от ЗСВ, което може да бъде инициирана от субектите, които могат да предложат неговото назначаване. Процедурата е специална, тъй като се касае за тримата единствени в състава на ВСС – членове по право за разлика от всички останали членове на ВСС, които са изборни и за които важат единствено дисциплинарните правила по гл.XVI от ЗСВ.

Препращането в същата норма към реда на чл. 173 (целият) ЗСВ води до ефекта, че се вменява на Министъра правомощието за инициатива за процедура по чл. 175 /5/ ЗСВ. Доколкото в процесната процедура е изразен мотив, че препращането имало действие само за реда за приемане на такова решение, а не и за инициативата за образуване на такова производство, такъв мотив считаме за неоснователен. Не би могло законодателят да остави тази процедура с най-висока степен на обществено значение (отнемане на правомощията на лицето, което ръководи борбата с престъпността и обществения ред в държавата) без уредба. Уредбата е именно в препращането. Решението на Пленума на ВСС не би могло да се вземе без да се проведе процедура по приемането му. Процедурата пък няма как да започне без инициатива за нея. Инициативата е първата стъпка, а решението е крайният резултат от една и съща процедура.

Дори да се приеме (което считаме за неправилно и нашата теза се потвърди от Решението на КС ), че препращането от чл. 175 /5/ към чл. 173 ЗСВ не включва и правото на инициатива, то поради липса на изрична уредба на това право там, където следва да я има (в чл. 175), би следвало в този случай да се приложи механизмът на чл. 46 /1/ и/или /2/ ЗНА, който също сочи, че инициативата за отнемане на правомощието на Главния прокурор би следвало да е същата, каквато е за избора му, т.е. уредената в чл. 173 ЗСВ, предвиждаща право на инициатива за Министъра на правосъдието. Министърът, макар и да не е член на ВСС, има специални правомощия по администрирането на работата му. Това не е намеса на администрацията в работата на съдебната власт, тъй като същият Министър няма право да гласува за приемане на решения.

 

Имаме и още един аргумент, който подкрепя обоснованото ни твърдение, че членовете на ВСС, които гласуваха „ЗА” предложението да не се разглежда по същество искането на министър Стоилов за отстраняването от поста на главния прокурор Иван Гешев са нарушили Конституцията на Република България. Министърът, поемайки тази длъжност, не престава да бъде гражданин. Като такъв той има правото да прави предложения до всички институции, вкл. и до ВСС, като естеството на предложението от вида на процесното може да е отправено до ВСС от всеки гражданин, вкл. и от Министъра на правосъдието. Това че г-н Стоилов е Министър на правосъдието, не го лишава от правото му по чл. 45 КРБ. Видно от редакцията на предложението му до ВСС, той се представя първо с името си (Янаки Стоилов), като в добавка под името е посочил заеманата от него длъжност Министър на Правосъдието. Това не е забранено. Ако се приеме, че чл. 175 /5/ ЗСВ не урежда чрез препращането или чрез прилагане на чл. 46 ЗНА правото на Министъра за такава инициатива, ще се окаже че в никой нормативен акт не е предвидено специално лице, организация или институция да има уникално право да отправя до Пленума на ВСС предложение от вида на процесното, което означава, по непосредственото действие на нормите на КРБ, че всеки гражданин има право да отправи такова предложение. В тази връзка, предложението на г-н Янаки Стоилов е напълно допустимо да бъде прието за разглеждане. Пленумът на ВСС неправилно е квалифицирал предложението като отправено от институция (Министъра на правосъдието). Не така е оформено предложението.

На 05.08.2021 г. по искане на Министерския съвет на Република България до Конституционният съд бе образувано конституционно дело № 17/2021 г. С докладчик съдия Филип Димитров за даване на задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 130в, т. 3 от Конституцията на Република България, във връзка с отговор на въпроса: “В правомощията на министъра на правосъдието по чл. 130в, т. 3 от Конституцията на Република България включва ли се възможността да прави предложение за предсрочно освобождаване от длъжност на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор в хипотезата на чл.129, ал.3, т.5 от Конституцията?“

На 08.02.2022г. КС се произнесе с Решение №1 от 2022г.

Прилагаме текста на решение:

РЕШЕНИЕ № 1

София, 8 февруари 2022 г.

Конституционният съд в състав: председател – Павлина Панова, членове: Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, Надежда Джелепова, Атанас Семов, Красимир Влахов, Соня Янкулова, при участието на секретар-протоколиста Милена Петрова разгледа в закрито заседание на 8 февруари 2022 г. конституционно дело № 17/2021 г., докладвано от съдията Филип Димитров.

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България.

Делото е образувано на 05.08.2021 г. по искане на Министерския съвет на Република България за даване на задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 130в, т. 3 от Конституцията на Република България, във връзка с отговор на въпроса: “В правомощията на министъра на правосъдието по чл. 130в, т. 3 от Конституцията на Република България включва ли се възможността да прави предложение за предсрочно освобождаване от длъжност на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор в хипотезата на чл.129, ал.3, т.5 от Конституцията?“

С определение от 09.09.2021 г. Конституционният съд е допуснал до разглеждане по същество искането за тълкуване и е конституирал като заинтересовани институции Народното събрание, президента на Република България, министъра на правосъдието, Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор на Република България.

Отправени са и покани на основание чл.20а, ал.2 от ПОДКС да представят становища по искането до: Съюза на съдиите в България, Българска съдийска асоциация, Асоциация на българските административни съдии, Асоциация на прокурорите в България, Камарата на следователите в България и Съюза на юристите в България и на основание чл.20а, ал.3 от ПОДКС да дадат писмено мнение по искането проф. д-р Васил Мръчков, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева и доц. д-р Наталия Киселова.

От конституираните на основание чл.20а, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд (ПОДКС) като заинтересовани институции и поканените да дадат своето становище заинтересувани от предмета на делото организации, подкрепа на виждането на Министерския съвет за тълкуването на чл. 130в, т. 3 от Конституцията са заявили президентът, министърът на правосъдието, Върховният касационен съд, Съюзът на съдиите в България и Съюзът на юристите в България.           Поддържа се тезата на вносителя, че искането за даване на задължително тълкуване съответства на европейските стандарти. Излагат се аргументи за пораждането на различни последици за председателите на двете върховни съдилища и за главния прокурор в случай, че чл. 130в, т.3 от Конституцията се тълкува в обратния на вносителя смисъл. Поддържа се, че правомощието на министъра на правосъдието по чл. 130в, т.3 от Конституцията не е определящо за резултата от евентуална процедура, а е единствено сезиращ акт и проява на сътрудничество между властите. Отстоява се, че няма принципна разлика между статуса на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор и този на останалите съдии, прокурори, следователи. Излагат се доводи в полза на тезата, че когато конституционният законодател иска да изключи лицата по чл. 129, ал. 2 от Конституцията, той предвижда това изрично, както е направено при формулирането на разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от Конституцията.

На обратното мнение са главният прокурор, Асоциацията на прокурорите в България и Камарата на следователите. Те поддържат, че правомощието по чл. 130в, т. 3 от Конституцията е от категорията на изключителните правомощия и по отношение на него следва да се прилага стриктно, а не разширително тълкуване или тълкуване по аналогия. Споделя се виждането, че за председателя на Върховния касационен съд, за председателя на Върховния административен съд и за главния прокурор приоритетна е функцията им на ръководител пред тази на магистрат и че Конституцията ясно разграничава реда за тяхното назначаване и освобождаване, поради което разпоредбата на чл. 130в, т. 3 от Конституцията не е приложима за тях. Отстоява се, че министърът на правосъдието може да отправи сигнал по чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията на основание на конституционния принцип за равенство пред закона, а не на основание чл. 130в, т.3 от Конституцията и че в този случай министърът на правосъдието не е страна в производство по освобождаване на най-висшите административни ръководители по чл. 175, ал. 5 от Закона за съдебната власт, иначе биха били засегнати независимостта на съдебната власт (чл. 117, ал. 2 от Конституцията) и принципа за разделение на властите (чл. 8 от Конституцията).

От поканените да дадат писмено становище изтъкнати специалисти от науката и практиката своята позиция е споделил проф. Васил Мръчков, който смята, че съобразно със съдържанието и духа на Конституцията и тенденциите на развитие на конституционно правната уредба,  министърът на правосъдието може да отправя предложение по чл. 130в, т. 3 от Конституцията на Република България до Висшия съдебен съвет. Проф. Мръчков споделя виждането, че двете качества на лицата по чл. 129, ал. 2 от Конституцията – на административен ръководител и на конституционен орган на съдебната власт, са еднакво важни и равностойни, а правомощието на министъра на правосъдието по чл. 130в, т. 3 от Конституцията е общо правомощие.

За да се произнесе, Конституционният съд взе предвид следното:

От общо пет изменения и допълнения на Конституцията на Република България (ДВ, бр. 85 от 26.09.2003 г., бр. 18 от 25.02.2005 г., бр. 27 от 31.03.2006 г.; бр. 12 от 6.02.2007 г., бр. 100 от 18.12.2015 г.) четири са в глава шеста, „Съдебна власт“.

В своята трайна практика при извеждането на заложената в разпоредбите цел, Конституционният съд се обръща към граматическо тълкуване на текста им и към мотивите на участниците в законодателния процес такива, каквито са изложени в мотивите към съответните проекти за закони и стенографските протоколи от обсъждането им в парламентарните комисии и в пленарно заседание (Решение № 8 от 2021 г. по к. д. № 9/2020 г.). За целите на конституционните разпоредби се съди и от мотивите към проектите за изменение и допълнение на Конституцията и от стенографските протоколи на обсъжданията им в Народното събрание.

В Решение № 2 от 2002 г. по к. д. № 2/2002 г. Конституционният съд е изследвал мотивите на законодателя и е заключил, че “при приемане на разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от Конституцията (стенографски протокол на Велико Народно събрание, сто шестдесет и трето заседание, 24 юни 1991 г., и сто и седемдесето заседание, 28 юни 1991 г.) е прокарана разлика между практикуващите юристи в съдебната система и ръководителите на висшите инстанции от тази система“. Ако за първите е прието, че самостоятелността и независимостта на съдебната власт изискват да се въведе един системен подход и механизъм за влизане в системата и кариерно израстване чрез специално създаден за тази цел орган на съдебната власт в лицето на Висшия съдебен съвет, за лицата, „легитимиращи магистратурата, е решено да се назначават от президента като израз на престижност и държавност”.

Както е отбелязано в мотивите на Решение № 6 от 2017 г. по к. д. № 15/2016 г., “въпросът за отчетността на съдебната власт намира разрешение през 2006 г. с приемането на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ДВ, бр. 27 от 31.03.2006 г.)“.

Според мотивите на Решение № 3 от 2018 г. по к. д. № 9/2017 г.  с измененията на Конституцията през 2003 г. се създава “ново разбиране на понятието за несменяемост на съдии, прокурори и следователи”, което   изключва тяхната недосегаемост. Съществено проявление на това разбиране е закрепването на конституционно ниво на основанията за освобождаване на всички съдии, прокурори и следователи, включително на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор. Едно от измененията от 2003 г. предвижда срок на овластяване по отношение на длъжностите на административните ръководители, като “Конституцията не изключва възможността за неговото предсрочно прекратяване като санкция за противозаконни или неморални прояви на лицето, заемащо ръководната длъжност” (Решение № 3/2018 г. по к. д. № 9/2017 г. ).

От стенограма от първо гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, доклад на Временната комисия за подготовка на предложенията за промени в Конституцията на Република България от 03.02.2006 г. се вижда, че сред целите на измененията са “освобождаването на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и на главния прокурор – един спорен въпрос за процедурата, който трябва да намери конституционно разрешение” и „установяване на баланс между правомощията на министъра на правосъдието и органите на съдебната власт, в това число Висшия съдебен съвет” .

Конституцията установява статуса на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и на главния прокурор с оглед на три качества: на магистрати (общото название за конституционно изброяваните съдии, прокурори и следователи), на административни ръководители (съответно на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и прокуратурата) и на членове по право на Висшия съдебен съвет (определяни по специфичен конституционно закрепен начин представители на съдебната власт). Следва да се приеме, че за тях важат всички правила за по-общото им качество (магистрати), които не са дерогирани от изрично посочени правила за по-специфичното (висши представители на съдебната власт членове по право на ВСС). Това означава, че във връзка с разпоредбата на чл.129, ал.2 от Конституцията важат и основанията за освобождаване от длъжност по чл.129, ал.3, т. 2, 3, 4 и 5 за тримата висши магистрати и в частност отговорността по т. 5. За иницииране на процедурата по чл.129, ал. 2 във връзка с ал. 3, т. 5 за реализиране на тази юридическа отговорност е необходимо да се извърши преценка на твърдени обстоятелства от Пленума на Висшия съдебен съвет и само ако този орган реши, че са налице основания, да направи предложение до президента за освобождаването им.

Традиционно от създаването на Третата българска държава министърът на правосъдието има правомощия, касаещи органите осъществяващи правораздаване, без с това да се накърнява принадлежността им не към изпълнителната, а към съдебната власт.

В Търновската конституция не е отредена отделна глава на съдебната власт, но още с първия Закон за устройство на съдилищата са предвидени правомощия на министъра на правосъдието по иницииране на дисциплинарно производство, както и включване в процедурата по назначаване и освобождаване на съдии и прокурори, включително на административни ръководители в органите на съдебната власт. Примери в това отношение са правомощията на министъра на правосъдието по чл. 161, чл. 162, чл. 166 от Закона за устройство на съдилищата от 1899 г. (обн., ДВ, бр. 7 от 12.01.1899 г.), както и по чл. 140 от Закона за устройство на съдилищата от 1934 г. (обн., ДВ, бр. 182 от 12.11.1934 г.).

Тази законодателна практика се запазва в устройствените за съдебната власт закони трайно до днес, независимо от организацията на съдебната власт и промените по отношение на статута на съдиите, прокурорите и следователите. Особената роля на министъра на правосъдието на връзка между изпълнителната и съдебната власт и нейната значимост е и причина този министър да е единственият член на правителството, освен министър-председателя, който е предвиден на конституционно ниво. По отношение на правния статус на останалите министри – и в частност относно наименованието, правомощията, функциите им – Конституцията на Република България оставя по-голямо поле за преценка по целесъобразност.

В контекста на изложеното следва да се приеме, че макар и министърът на правосъдието да няма право на глас във Висшия съдебен съвет, това не му отнема възможността да предлага за обсъждане въпроси от компетентността на Висшия съдебен съвет и следователно не препятства внасянето на предложения за ангажиране на отговорност или констатиране на други факти по чл. 129, ал.3 от Конституцията и по отношение на тримата висши магистрати.

Тази логика се следва и в редица разпоредби на Закона за съдебната власт, приети от същата легислатура и в единство с изразената от нея воля като конституционен законодател. Пример за това е редът за предсрочно освобождаване по чл. 175, ал. 5 ЗСВ, който препраща към реда на чл. 173 ЗСВ и правомощието на министъра на правосъдието да отправя предложения за кандидатури за председател на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, както и за главен прокурор. Сред оправомощените да отправят предложение за откриване на дисциплинарно производство субекти е и министърът на правосъдието съгласно чл. 312, ал.1, т.4 ЗСВ.

Ако се приеме, че единствено разпоредбите на чл. 129, ал. 2 и ал. 3 се отнасят за тримата висши магистрати, то това би означавало по аргумент за обратното, че за тях не се отнася нито една разпоредба на глава шеста от Конституцията. Езиковото и систематично тълкуване на тези разпоредби във връзка със същите текстове на Конституцията не води до извода, че в обхвата на останалите разпоредби на Конституцията, в които се посочват съдии, прокурори и следователи, каквато е чл. 117, ал. 2, чл. 132а, ал. 6, чл. 132а, ал. 7 и подлежащата на задължително тълкуване в настоящото конституционно производство разпоредба на чл. 130в, т.3, не са включени председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор.

За да може власт да възпира власт и да не се създават предпоставки за произвол, бил той и съдебен или прокурорски, следва да има отчетност и отговорност. Този извод важи за всички органи на съдебната власт в разнообразието им от качества, включително ръководителите на върховните съдилища и главния прокурор. В изпълнение на принципа на правовата държава би трябвало да има механизъм за подвеждане под дисциплинарна отговорност на всички съдии, прокурори и следователи, както и за ангажиране на отговорността на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор за деяния, които не съставляват престъпление, но са действия или бездействия по смисъла на разпоредбата на чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията.

Както беше посочено председателите на двете върховни съдилища и главният прокурор са административни ръководители, но и магистрати, поради което за тях важат и общите за всички съдии, прокурори и следователи етични норми на поведение. Същевременно организационно те заемат такава висока длъжност, която не позволява спрямо тях да се приложат общите правила за търсене на дисциплинарна отговорност, валидни за всички съдии, прокурори и следователи, както и за останалите административни ръководители в органите на съдебната власт.  Провиненията, предвидени в чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията са от такъв характер, че могат сериозно да накърнят доверието в правосъдието и престижа на съдебната власт именно, защото са извършени от стоящите най-високо в системата на съдебната власт административни ръководители.

Престижът на съдебната власт и доверието в съдебната власт са конституционно значими ценности, защитата на които конституционният законодател балансира с независимостта на магистратите в едно демократично общество управлявано от върховенството на правото.

Предложението на министъра на правосъдието не обвързва Висшия съдебен съвет при преценката на фактите и обстоятелствата и при вземането на решение дали да отправи предложение до държавния глава за освобождаване от длъжност на тримата висши магистрати. Така не е накърнена независимостта на съдебната власт и принципът за разделение на властите. Стеснителното тълкуване на чл. 130в, т. 3 от Конституцията не съответства на буквата на разпоредбата, на духа на Конституцията и на волята на конституционния законодател за защита на престижа на съдебната власт.

Предвид гореизложеното и на основание чл.149, ал.1, т.1 от Конституцията и чл.12, ал.1, т.1 от Закона за Конституционен съд, Конституционният съд

Р Е Ш И:

Разпоредбата на чл.130в от Конституцията включва и възможността министърът на правосъдието да прави предложения до Висшия съдебен съвет за предсрочно освобождаване от длъжност на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор в хипотезата на чл.129, ал.3, т.5 от Конституцията.

Председател:  Павлина Панова

 

БОЕЦ изразяваме своето убеждение, ЧЕ Решението на Пленума на Висшия съдебен съвет от 22. 07. 2021 г. по т.1 от дневния ред (протокол №14 от 22.07.2021 г.) е  незаконосъобразно и членовете на ВСС гласували „ЗА” са нарушили чл. 130в т.3 и чл.45 от КРБ. И разпоредбите на ЗСВ.  Гласуването е явно и самоличността на тези членове на Пленума на ВСС е известна. Без значение какви са причините за техните действия да нарушат КРБ и разпоредбите на ЗСВ (некомпетентност, умисъл, зависимости, користни цели и тн.) то БОЕЦ считаме, че с тези свои действия са уронили тежко авторитета на съдебната власт и институцията, която представляват, а според нас действията им могат да се квалифицират и като престъпление от общ характер. Считаме, че е недопустимо тези членове на Пленума на ВСС да продължават да заемат своите постове.

Изискваме от Парламента, Пленума на ВСС и Министерството на правосъдието да предприемат всички предвидени от КРБ и ЗСВ действия и процедури за отстраняване от техните постове срещу всеки един от членовете на Пленума на ВСС, които са гласували „ЗА” Решението на Пленума на Висшия съдебен съвет от 22.07.2021 г. по т.1 от дневния ред (протокол №14 от 22.07.2021 г.) и така са нарушили чл. 130в т.3 и чл.45 от КРБ. И разпоредбите на ЗСВ

Изискваме  да бъдем уведомени за предприетите от институциите действия, на посочената електронна поща и адрес на Сдружение БОЕЦ. Изразяваме готовност да предоставим и допълнителни данни.

23.02.2022 г.   Георги Георгиев – председател на УС на ГД „БОЕЦ”

Битката продължава!

#БОЕЦ

Ако считате, че сме полезни подкрепете ни и финансово в общата ни битка за справедливост!

БОЕЦ финансираме цялата си дейност сами, а делата срещу криминализираните институции и мафията, превзела държавата ни, тепърва започват. Поемаме рисковете, плащаме цената за действията си срещу корумпираните ни управници, борим се за свободата си, будим заспалите и събираме непримиримите. За нашите съмишленици и за всеки, който е съпричастен с битките ни и би искал да ни подкрепи и финансово публикуваме банковата сметка на Сдружението. Благодарим за подкрепата, това е обща битка на гражданите срещу мафията!

ГД „БОЕЦ”

ЕИК 176949776

Адрес: гр. Видин, к-с ”Панония” бл.4, ап.157

Тел. 0899-591399

e-mail: boecngo@gmail.com

www.boec-bg.com

Банкова сметка:

IBAN: BG39STSA93000024804131

BIC: STSABGSF

Банка ДСК

 <<< PAYPAL >>> link click

#БОЕЦсрещуМАФИЯТA